Да предадем Коледа на децата
Коледа е празник на обич, единност, вяра, топлота. Коледа е и празник на безпределно извършване на покупки, следене на промоции, компактен график, банкети. Някъде сред кроткия фамилен празник и всеобщата нервност би трябвало да намерим своята Коледа и да я предадем на децата, да върнем смисъла на празника.
Коледна приказка
Традиции и вярвания на Бъдни вечер
Не е значимо толкоз да осъдим хората, които по този начин избират да преживеят Коледа, или обществото ни, консуматорското мислене. Не! Важното е ние какво ще разбираем на децата си за празника. Важно е да приказваме с децата за Коледа от напълно ранна възраст, да слагаме верния акцент. Да се погрижим за това, което зависи единствено от нас.
Нека им разбираем за признака на сурвачката.
Нека им разкажем за Бъдника.
За коледарите и геврчетата.
За питката с парата.
Защо в баничката слагаме дренови пъпки.
За децата през днешния ден Коледа се изчерпва с подаръците и със договорката, с която постоянно ги изнудваме: " Ако не слушаш, Дядо Коледа няма да ти донесе дарове ". Очакване, примесено със боязън и вяра, изненада, игра известно време и край - това е Коледа. Подаръците не са крайната цел и не би трябвало да са грандиозни, а смислени. Подаръците са част от приключението, в което даваме най-ценното си - времето си. Време, прекарано с тях. Това би трябвало да заобичат те. А дали ще разбираем сцената на Рождество, Младенеца, влъхвите, Витлеемската звезда, е наш персонален избор и зависи ние самите в какво имаме вяра. Така или другояче поради общата просвета на децата, тя би трябвало да се знае.
Но по какъв начин може да се изясни Коледа на едно малко дете? Не може. Коледа би трябвало да се демонстрира.
Време, в което имаме повече време един за различен.
Време, в което децата вършат сладки и месят питка.
Време, в което домът става по-красив.
Време, в което децата творят украсата.
Време, в което пращаме картички на околните си.
Време, в което желаеме да станем по-добри.
Време, в което се надяваме, че неприятното е минало.
Време, в което се усмихваме повече.
По целия път до Бъдни вечер е значимо да си напомним какво е да сме дружно, да се отърсим от бита и сенките, които хвърля върху нас. Какво е да слушаме, да учим. Да спояваме връзките между тях със сладки или ръчно направен коледен венец. Да поканим на празника баби и дядовци, да отидем на посетители. Надеждата, която символизира Рождество, ни учи да сме по-открити, да подценяваме дреболиите и да виждаме по-голямата картинка. Това е смисълът на Коледа. Дори да не сме религиозни, да не постим, да не се молим. Дори да не ни харесва българската традиция, да знаем, че тя има и езически корени. Особено пък в случай че се противим на нервността на консуматорското ни общество - не трябва да разрешаваме нещо да помрачи персоналното ни чувство за празник. Това е Коледа, тя е за всеки.
Инфо: www.hera.bg
